РАЗКА̀ШКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкашкам като прил. Разг. 1. Обикн. за сняг, пръст — който е подобен на каша. Той заоглежда край себе си: по улицата снегът разкашкан и кален; по дългите шушулки на покривите равномерно се стичат големи, блестящи капки. Ст. Дичев, ЗС I, 433-434. Излезе Дечев навън — не се преобу — направо с обувките цопна в разкашканата пръст наоколо. Ч. Шинов, ПВ, 92. ● Обр. В края на март, в едно разкашкано утро, Никола Керанов видя на площада разседлан ескадрон. Д. Вълев, Ж, 47.
2. За плодове, зеленчуци — който е изгнил, омекнал, развален. Няма да ям тия разкашкани круши.
3. Прен. Който е нерешителен, объркан, мекушав. Анастаси въздъхна. .. „Няма сега да се размекна я. Не съм разкашкан интелигент, който се побърква от страх, а идейник, анархист.“ Ем. Станев, ИК I и II, 319.