РАЗКА̀ЯНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е разкаял за своите грехове, престъпления. Великият писател се намираше вече зад цветния хълм на своите дни, в третия период на своите душевни настроения — един отдавнашен разкаяник, отрицател на действителността и всичко, в което дотогава бе сам живял. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 65.