РАЗКА̀ЯНИЦА ж. Книж. Жена, която се е разкаяла за своите грехове, престъпления. Унилата разкаяница грешна — / тъй днес е опозицията смешна: / съвсем от стола тя се прекатури! Ем. Попдимитров, СР, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)