РАЗКА̀ЯНО нареч. Със съжаление, с покаяние. Малодушният брат Гонзало направи няколко крачки, за да спаси тялото си, като погуби душата си, но веднага се върна и разкаяно се прекръсти. Д. Димов, Съч. І [еа]. — Дължа ти извинение — разкаяно промълви той. Кр. Бъчваров, М (превод) [еа].