РАЗКВА̀СВАМ, -аш, несв.; разква̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. със същ. у с т а, г ъ р л о. Намокрям пресъхналата си уста, гърло с течност, плод и др. Гърлото ми е сухо, да имах поне малко вода да разквася уста, може би, ако пия вода, ще се премахне тая горчилка. Й. Радичков, ББ, 47. И гущери изшумоляваха, и киселецът го мамеше да си набере снопче стръкчета, за да си разкваси устата. Б. Обретенов, С, 201-202.
2. За течност, плод и под. — намокрям, освежавам нещо пресъхнало (уста, гърло). Кракра се закле да не стъпва при нея, а като рукнаха пролетните води, като запяха чучулигите и жребецът му зацвили, такава жажда пресуши гърлото му, че делва вино дори не разквасваше устните му. А. Дончев, СВС, 128. Полето около позициите беше безводно и сухо, като пустиня. А с какво можеха да се сравнят няколко глътки вода, които ще разквасят засъхналите устни на тия, които изнемогваха от умора и жега! Й. Йовков, Събр. съч. І, 1976 [еа].
3. Намокрям нещо изсъхнало, твърдо, за да омекне. От Оджак до Конаре бе изминал Добри отиване и връщане, та Сливен ли нямаше да догони? Стъпваше леко и сърцато, почиваше край чешмите, та да има с какво да разкваси сух комат. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 510. разквасвам се, разквася се страд. В някои села през есента още, в продължение на няколко седмици приготвят хляб за през цялата зима. При всяко ядене този хляб трябва да се разквасва. РД, 1950, бр. 222, 2.
РАЗКВА̀СВАМ СЕ несв.; разква̀ся се св., непрех. Намокрям, освежавам устата, гърлото си с течност, сочен плод. И уморена и зажъдняла, изтичваше до кладенеца, за да се разкваси. Г. Караславов, ОХ III, 3. — Как устата ми гореше — / чу Цветан измъчен глас. / — Я подай ми две череши / да се разквася и аз! Ас. Босев, СЦС, 28.