РАЗКЍСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкисвам и от разкисвам се. Впрочем дявол знае какво ми липсва, просто страдам от временно разкисване. Ем. Манов, ДСР, 344. Изведнъж се сетих за жълтите очи на шамана .. Оня дявол беше изпратил само последните два куплета .. Млък, никакво разкисване! Н. Стефанова, ПД, 117. Струва ми се, че съм хвърлена съвсем сама на другия край на света. Глупаво разкисване, разбира се. Н. Робева и др., ЖВ [еа].