РАЗКИША̀ВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Разг. Качество на разкишавен. Някаква нова сила валяше в душата на Райчо цялата оная разкишавеност, изграждаше се отново заедно с прохода и той. Ст. Даскалов, СД, 468.
