РАЗКИША̀ВЯМ, -яш, несв.; разкиша̀вя, -иш, мин. св. -их, и св., прех. Разг. 1. Правя нещо (обикн. сняг, почва) да стане на киша (във 2 знач.).
2. Прен. Неодобр. Ставам причина, правя някой да стане слаб, кекав, мекушав, да престане да се държи, да постъпва твърдо, решително; размеквам. разкишавям се, разкишавя се страд.
РАЗКИША̀ВЯМ СЕ несв.; разкиша̀вя се св., непрех. Разг. 1. За сняг, почва — ставам на киша (във 2 знач.). На огретите от слънце места по горските пътища снегът се бе разтопил, разкишавил и открил калната земя. Г. Данаилов, ДС [еа]. От дъждовете пътят така се разкишави, че стана непроходим.
2. Прен. Неодобр. За човек — ставам слаб, кекав, мекушав, преставам да се държа, да постъпвам твърдо, решително; размеквам се, омеквам.