РАЗКЛА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; разклада̀, -ѐш, мин. св. разкла̀дох, прич. мин. св. деят. разкла̀л, св., прех. 1. Разг. Правя да започнат да горят или да горят по-силно, по-буйно натрупани дърва, въглища или други материали за горене; разпалвам. Бинка пък се мъчеше да разкладе в печката две лопатки мокри въглища. Н. Каралиева, Н, 189. // Правя да започне да гори по-силно огънят в нещо (печка, пещ и под.); разпалвам. Беше запазила една дъсчица и с нея духаше в отвора на огнището, та го разклаждаше. Δ Започнеше ли да пече нещо, тя разклаждаше печката като пъхаше тънки подпалки.
2. Диал. Загасявам огън, разгоряна жарава. Противоп. клада1, наклаждам1. Аз са чуда и са мая / дали вода да донеса, / дали огън да наклада. / Ако огън да наклада, / а тя [свекървата] земе разкладе го. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 127. разклаждам се, разклада се страд.
РАЗКЛА̀ЖДАМ СЕ несв.; разклада̀ се св., непрех. Разг. Започвам да горя силно, буйно и все по-силно, по-буйно.
РАЗКЛА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; разклада̀, -ѐш, мин. св. разкла̀дох, св., прех. Диал. Развалям нещо подредено, натрупано. Противоп. клада2, наклаждам2. разклаждам се, разклада се страд.