РАЗКЛО̀Н м. 1. Място, където от основния път се отделя друг, страничен път. Излязоха от града. На разклона за гарата имаше бензиностанция, Юлияна погледна танка. П. Вежинов, НБК, 364. На разклона за кариерите катърите спряха, не искаха да вървят. Й. Радичков, ББ, 92. — Ще пътувате с колата ми до разклона на пътя. Ив. Мартинов, СНУ, 160. — Помните ли панаира? — извика Мончо, когато минавахме покрай разклона за едно село, известно с панаирите си. Ст. Стратиев, СВМ, 135.
2. Място, където нещо се разделя, раздвоява. От света на милиардерите се завърна без пари, но с два златни зъба. .. Те винаги се виждаха отпред изпод горната устна, малко попривдигната там, където започва разклонът на мустаците. Т. Харманджиев, КВ, 22. Той погледна нагоре: близо до върха катеричка с разкошна рунтава опашка, .., бе се разположила в основата на удобен за сядане разклон. Т. Харманджиев, КВ, 50.
3. Част от нещо, което се отделя от основното цяло; разклонение. В дома на писателите при Ситняково — бивш царски ловен дворец — между многото препарирани орли, соколи, .., останали от времето на Фердинанд, има и една глава на елен със седем разклона на рогата. Б. Болгар, Е, 1981, бр. 19, 3.