РАЗКЛОНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разклоня като прил. 1. За дърво — който е с много клони. Дърваринът се спря на десетина крачки от конниците. Между тях и него лежеше един разклонен дебел бук. Ст. Загорчинов, ДП, 336. Двамата излязоха на малкото градско площадче. В самия му център, под сянката на разклоненото платаново дърво, бе изградена голяма чешма. П. Вежинов, ДБ, 24. Улиците, които отиват към града, са засадени с гъсти редици разклонени дървета. Н. Фурнаджиев, МП, 46. Стоичко завъртя брадвата. .. Могъщото тяло на дървото се затресе от болки и петте грамадни разклонени братя притрепериха в предсмъртни мъки. Елин Пелин, Съч. II, 12.
2. Който е с много разклонения. Те видяха две едри сиво-кафяви животни, които се биеха. И двете имаха на главите си грамадни разклонени рога. Ем. Станев, ПГВ, 113. Покрай езерото растяха вековни дървета, а от старите гори слизаха на водопой бързоноги елени с рога разклонени. А. Каралийчев, ПС I, 185. Стените са неравни, пожълтели от влагата, напукани — има големи разклонени пукнатини, прилични на изображенията на реки по географически карти. Й. Йовков, Б, 7. Види се, беглецът познаваше добре тия разклонени ходове, а ние за пръв път минавахме през тях и едва ли щяхме да го стигнем. М. Марчевски, ТС, 130. Морковът обича рохка, плодородна почва. Но прясно натрошеното място е неблагоприятно за него; при тия условия той образува изроден, разклонен кореноплод. Бтн V и VI кл (превод), 106.
3. Прен. Който е с много дялове, части, подразделения. А в една голяма и доста разклонена организация нишката можеше да се прокъса на много места. Д. Фучеджиев, Р, 90.