РАЗКЛОНЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Електр. Уред, с помощта на който от основния електрически проводник се отделят няколко допълнителни. Кабелът е дълъг около 60 метра и завършва с разклонител, чрез който се захранват четирите антенни платна. ВН, 1959, бр. 2526, 1. — Спрях го [радиатора] за малко, да ви направя чай — обяснява жената. — Не можах да намеря разклонител. Б. Райнов, СМ, 323.
2. Техн. Водопроводна или друга част, чрез която от основния тръбопровод се отделят една или няколко допълнителни тръби. На тръбата се нахлузва полиетиленов транспортен тръбопровод .., завършващ с Т-образен разклонител. Към разклонителя се присъединяват разпределителни полиетиленови тръбопроводи .., които подават вода в поливните бразди. ВН, 1964, бр. 3849, 2.