РАЗКЛОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разклоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разделям нещо цяло от някакво място нататък на две или повече части, правя разклонение на нещо. Трябва да разклоним тръбата. разклонявам се, разклоня се страд.
РАЗКЛОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; разклоня̀ се св., непрех. 1. За дърво, растение — разделям се на две или повече разклонения. В сиромашкия двор на нане Стоичко беше израстнала върба. Още от земята тя се разклоняваше на пет здрави и еднакво дебели братя. Елин Пелин, Съч. II, 7. Всички тръгнахме по тясна пътека през джунглата. Над нас и около нас се издигаха вековни дървета с дебели стъбла, които се губеха във висините и там се разклоняваха. М. Марчевски, ОТ, 363. Фиданките в двора се превърнаха в едри тъмнокори дървета, лозата се разклони и тежко легна върху отдавна приготвения ѝ железен чердак. Л. Михайлова, Г, 139. Дърветата и храстите са се тъй силно разклонили и преплели, че човек мъчно може да се провре между тях. БР, 1931, кн. 4-5, 160. За да се получат по-скоро и повече плодникови цветове, връхчетата на стъблото [на краставицата] се прищипват. След това стъблото престава да расте на дължина и силно се разклонява. Бтн V и VI кл (превод), 105.
2. За линия, път, река и под. — разделям се на две или повече части, образувам разклонения. При един малък площад трамвайната линия се разклоняваше. П. Шатев, МПР, 82. От площада .. в три посоки излизаха улици, които нататък се разклоняваха на улички и глухи сокаци и като паяжина обхващаха селото. Ем. Манов, ДСР, 200. Пътят се изкачваше стръмно по Дълги рид и по-нататък, върху ръба на рида се разклоняваше в две посоки. Д. Талев, И, 580. Отдясно неизменно ги съпровожда спокойната водна лента на Дунава, който накрая се разклонява, разлива и образува множество езерца. Г. Белев, КР, 83. Тук главната жила се беше разклонила из меките скали и образуваше сложна мрежа от рудни повлекла. Х. Русев, ПЗ, 145. На няколко места се разклонявали коридори, които водели към противоположни посоки. Н. Райнов, КЧ II, 19. ● Обр. Един вулкан от ясни пламъци избухна подир това и се разклони високо и широко. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 109. Мислите му пъплеха бавно, разклоняваха се, виеха се като лоза и се разлистваха гъсто. Елин Пелин, Съч. IV, 11.