РАЗКЛОНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разклонявам и от разклонявам се. През зимата се наблюдава по-лесно начинът на разклоняване при различните дървета и храсти. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 73. Разклоняването [на еленовите рога] върви правилно до седмата година, след това при по-нататъшното неправилно разклоняване се получават най-много по 9 — 10 върха и в редки случаи повече. П. Петков, СП, 51.