РАЗКЛО̀ПВАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разклопвам1 и от разклопвам се.
РАЗКЛО̀ПВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разклопвам2 и от разклопвам се.
РАЗКЛО̀ПВАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разклопвам се; разклокване2, разклочване. При тези кокошки инстинктите за разклопване и за мътене са много слабо проявени. С, 2003, бр. 1625 [еа].