РАЗКОВА̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разковавам1 и от разковавам се. Разковаването на сандъците се оказа трудна работа.

РАЗКОВА̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от разковавам2 и от разковавам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)