РАЗКОВРА̀ЖДАМ, -аш, несв.; разковра̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. В съчет. със същ. р а н а. Развреждам, подлютявам, разлютявам рана. разковраждам се, разковрадя се страд.
РАЗКОВРА̀ЖДАМ СЕ несв.; разковра̀дя се св., непрех. Диал. За рана — развреждам се, подлютявам се, разлютявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.