РАЗКОЛЕБА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разколебавам и от разколебавам се. Погледът на Саваков, колкото и да беше мрачен, издаваше скрито вътрешно разколебаване. Д. Ангелов, ЖС, 522. Гладът и умората предизвикват известно разколебаване всред някои по-слабоволни работници. Ист. Х кл, 214. Тя [майка им] спотаила мъката си, не отронвала дума за разколебаване, когато те потегляли по кървавите бунтовни пътища. Н. Ферманджиев, РХ, 126. Появи ли се обаче съмнението, нахлуе ли в душата ти тревога, ти се чувстваш нищожен .. В това разколебаване те намира църквата. М. Кремен, РЯ, 83.