РАЗКОЛЕБА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разколебая като прил. 1. Който е неуверен, несигурен в правилността на действията, постъпките, решенията си. Неизвестно откъде, в челната група на стачниците беше изникнало малкото Рединготче. То разбута другарите си, излезе напред и вдъхна смелост на разколебаните стачници. Д. Димов, Т, 284. — Ние пазим отвън, когато вълкът бил в кошарата! — клатеха отчаяно глави някои разколебани кооператори. Ст. Даскалов, БМ, 36.
2. За очи, лице и под. — който изразява неувереност, несигурност. Тимошкин се вгледа в кандидат-подофицера и като забеляза разколебаното му лице, внимателно попита: — А ти, другарю? — Аз ще дойда с вас — каза мрачно младежът. П. Вежинов, ВП, 73.
3. Прен. За вяра, убеждение, решение — който е нестабилен, непоследователен, несигурен, изпълнен със съмнения. Само народът е постоянен на тая земя .. Водачите му, учителите му .. са с разколебана вяра, в несъгласие, във враждебни противоречия. Д. Талев, ГЧ, 316. Мълчаливо седна и Гогов, а гостите заудряха чашите и оживено заговориха за новото правителство .., за здравината на немския фронт и за много други въпроси, за които отдавна вече се говореше с разколебан оптимизъм. Х. Русев, ПС, 107. — Какво каза днес докторът — опасно ли е? Тя го приближи и отвърна с тон на разколебана сигурност: — Не, той каза, че след ден-два всичко ще мине. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 431.
4. Прен. За здраве — който е влошен, в недобро състояние; разклатен. Стар и с разколебано здраве, той беше престанал да служи. Й. Йовков, Ж 1945, 90.