РАЗКОЛЕБА̀НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Неувереност, несигурност, разколебаване. Под давление на някои от гражданите яви се едно малко разколебание в нашата среда. П. Шатев, МПР, 35. С това, .., ще дадем още един вот за доверие на господа Стамболова и Каравелова и ще докажем, че сме погледнали на действията на господина Каравелова като на действия, произтекающи от едно изключително душевно разколебание. С. Радев, ССБ II, 459. Тя виждаше все по-ясно разгадаването на вътрешната борба в душата му. Но тази борба, тези признаци на разколебание у него, уви, тъй редки! Д. Димов, Съч. I [еа].