РАЗКОЛЕБА̀НО. Нареч. от разколебан; неуверено. — Лъжеш, дяволе!... — разколебано произнесе пазачът. Д. Димов, Т, 321. Подполковникът погледна своя началник, прехапа бледите си устни, после каза разколебано: — Страхувам се, господин генерал, че в края на краищата все пак ще ни се наложи да употребим артилерията. П. Вежинов, ВП, 123-124. Г е н к о в и ц а: — Да влекат неволен живот .. Г е н к о (разколебано): — Хе, млък сега, жена, млъкни. Ц. Церковски, ТЗ, 89. И макар че вярваха разколебано и чакаха без вяра, .., ветераните не се предаваха. Р. Сугарев, СС, 39. От крайните къщи стреляха и с автомати, но някак разколебано и разпръснато. П. Вежинов, НС, 36.