РАЗКО̀ЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Разколнически. В един втори вариант, познат по руската разколнишка книжнина, Адам дава запис на дявола с условие тоя да излекува Ева от страданията, които ѝ причинявал син ѝ Каин. Й. Иванов, БКЛ [еа].
