РАЗКОМПЛЕКТУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкомплектувам и от разкомплектувам се. Вече са готови документите за изграждане на площадки за временно събиране на стари автомобили, както и за изграждането на две големи площадки за разкомплектуване на автомобили. Пари, 2004, бр. 99 [еа]. Разкомплектуването на една стока на нейните части, когато те имат самостоятелна пазарна стойност, не е бракуване, а обикновена трансформация. Кеш, 2003, бр. 44 [еа].