РАЗКОПВА̀Ч м. Човек, който прави разкопки. Две хилядолетия по-късно се появяват несравнимите златни надгробни маски в мъжките гробове на владетелите на Микена, една от които дори бе определена от самия разкопвач Хайнрих Шлиман за Агамемнонова. Ал. Фол, ТК [еа]. Когато липсват писмени извори за определени епохи, паметниците на материалната култура, ако попаднат в ръцете не само на опитен разкопвач, но най-вече на един добър интерпретатор, на практика могат да бъдат превърнати в пълноценни исторически извори. Археол., 1990, кн. 4 [еа]. През 1868 г. тогавашният секретар на руската легация г. Лешин, първият разкопвач на старини в София, открил отвъд канала, отпред днешната дирекция на полицията, основите на ред кули от речен камък. ВК, 1937, бр. 7, 1.