РАЗКОПЧА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкопчая като прил. 1. За дреха, чанта и под. — който е с отворени, разединени краища; откопчан. Противоп. закопчан. Бавно, отпуснато, с разкопчан мундир, Мидхат се упъти към покритата веранда. Ст. Дичев, ЗС II, 93. Хлопнеше ли случайно някоя порта, полицаят подскачаше като опарен и измъкваше пистолета от разкопчания кобур. М. Марчевски, ГБ, 151. Той снимаше сламената си шапка, .., разтваряше широко разкопчаната си риза, да му влезе хлад. Елин Пелин, Съч. III, 48. Изпод разкопчаната връхна зимна дреха на непознатия се виждаше костюмът му от хубав европейски плат. Д. Талев, ГЧ, 166. Той беше шейсетгодишен човек, .., носеше огромна рунтава шапка, .., черни потури с късо дъно, с вечно разкопчани крачоли. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11.
2. За копче, закопчалка, цип — който не е в илика или е отворен. Противоп. закопчан. Пред него беше отец Матей. — Какво стана с картечарите? — запита го войводата, като закопча едно разкопчано копче на куртката му. Ст. Дичев, ЗС I, 212.
3. За човек — който е с дреха с отворени, разединени краища. Притовоп. закопчан. Вратата наново се отвори, той пак се спусна, но пред себе си видя разкопчаната фигура на Цочо Димитров. Д. Кисьов, Щ, 388. Обичам да ходя разкопчан. // За част от тялото — който се е оголил, понеже дрехата е с разединени краища. И ето стар поп се повдига измежду гъсто напластените трупове на жени, мъже и деца. Лицето му е кърваво, на разкопчаната му гръд зее рана. Й. Йовков, СЛ, 128. Отведнъж край чадърчето се изправи фигурата на младеж по риза, с разкопчани гърди. Елин Пелин, Съч. IV, 190.