РАЗКОШЕСТВУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. Живея в разкош. Фарисеите .. засеняваха очите на простия народ с притворни добродетели, а кога са били заслонени от очите на света, разкошествуваха и беснуваха без мярка. Г. Йошев, ЧБ (превод), 95. Кой що на младост разтура, разкошествува, на старост ке страда. СбНУ IV, 219.