РАЗКО̀ШНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Остар. 1. Само ед. Отвл. същ. от разкошен. Тласко влезе в пещта и извади един тежък вързоп, който развърза, и показа разни работи от домашна разкошност, сребърни и златни. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 52. Лирическият герой .. търси упование за своя труд чрез есенната благодат на полето, .., чрез пролетната разкошност на нивята. Ив. Спасов, БС, 61-62. Разкошността във времената на императорите спомогнала, за да ся развият много технически изкуства. Лет., 1874, 144.
2. Само мн. Изключително красиви, пищни, великолепни неща; богатства, красоти, разкоши. И Раковски, .., и Ботйов, когато са почвали да оплакват своето отечество .., то най-напред са се обръщали към планините, реките и другите балкански разкошности, гдето са те видели пръв път божия свят. З. Стоянов, ХБ, 10-11.