РАЗКРАСЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкрасявам и от разкрасявам се; разхубавяване1, разхубавяване2. Рано сутринта нейната прекалено грижлива майка бе украсила косата ѝ с грамадна синя копринена панделка. Още тогава Юлия бе усетила в това разкрасяване нещо нередно. П. Вежинов, СО, 196. Модата превърна очилата в средство за разкрасяване. ЖД, 1967, кн. 6, 17. Пътят на сценичното претворяване на историята не е нито във външно ефектното разкрасяване на образите, нито в патетичното надуване на събитията. С, 1951, кн. 11, 163. Частичното разкрасяване на фасадата на княжеския дворец в София (където се помещават Националната художествена галерия и Етнографският музей) .. едва ли ще реши проблемите на сградата, която се нуждае от цялостен спасителен ремонт и реконструкция. Дем., 2001, бр. 265 [еа]. Според всички реклами съвременните продукти за разкрасяване правят чудеса със здравето, поддържат, подхранват, подмладяват, пазят от вредните слънчеви лъчи, от прах и замърсяване. Кап., 2005, бр. 37 [еа].