РА̀ЗКРАЧ м. 1. Разстоянието между единия и другия крак при ходене, обикн. като мярка за дължина (около 70-75 см). Дългите цял разкрач стрели излитаха като птици, със съскане на пера и фучене на разкъсан въздух. А. Дончев, СВС, 775. Бай Иванчо се припозна, понеже е късоглед и без очила ясно не вижда на един разкрач. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 147. — Дай им златото, тате .. — Кое злато, дъще? — Дето е заровено до триклонестия дъб. Седем разкрача надясно и девет напред! Н. Каралиева, ЗБ, 64. Двайсетина разкрача деляха двамината. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 97. Вятърът брулел безмилостно, 16 разкрача в секунда изминавал. Б. Балевски, СП, 13.
2. Крачка. Претича на три разкрача улицата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. Учител Никола със своите дълги чатали отмерва широки разкрачи по ливадата. К. Величков, ПССъч. I, 259. Разстоянието между двамата, въпреки дългите разкрачи на Калчо, застрашително се скъсяваше. Т. Харманджиев, КВ, 478.
3. Чатал на човек. В следващия миг Кирчо изрева, скочи и се мушна през разкрача на учителя. Д. Фучеджиев, Р, 39.
4. Дърво с форма на разкрачен човек, употребявано за подпора, повдигане на нещо, обикн. при строеж; разсоха, чатал. Днес майсторът беше пуснал хората си и бе останал сам на градежа да постави разкрача на стрехите. П. Константинов, ПИГ, 145.
◊ На два разкрача. Разг. Съвсем близо. Границата е на два разкрача оттук. Бл. Димитрова, ПКС, 311.