РАЗКРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; разкра̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. със същ. к р а к а. Разтварям и раздалечавам един от друг краката си, като ги премествам встрани. Миньорът се поспря, разкрачи крака и попита: — Е, какво те носи насам? Д. Спространов, С, 142. Заставате прави и разкрачвате краката си, издигате ръцете нагоре, опъвате ги. К, 1963, кн. 9, 40-41. Ако сърнето още не може да тича, за да се спаси от неприятеля, тогава то бързо ляга на земята, силно разкрачва предните и задните си крака, изтяга шия и слага главата си на земята като умряло и стои така, докато мине опасността. П. Петков, СП, 47-48.
2. Раздалечавам краката на човек или животно, като ги дърпам настрани. Стоян прегръщаше с една ръка овцата, разкрачваше я над ведрото и с допряна буза до опашката ѝ я доеше. К. Петканов, СВ, 40.
3. Раздалечавам долните опорни части на уред, машина и под., като ги дърпам настрани. Не разкрачвай толкова триножника, че става нисък. // Раздалечавам двете части на нещо, събрани в единия край, като ги дърпам настрани. Разкрачи щипците, сложи върху тях рибата и рече да я вмъкне в пещта. Ал. Константинов, БГ, 63.
РАЗКРА̀ЧВАМ СЕ несв.; разкра̀ча се св., непрех. Разтварям, раздалечавам един от друг краката си. Нягол сложи ръце на пояса си, разкрачи се и вдъхна радостно топлия въздух. К. Петканов, ЗлЗ, 177. Сега Киро се ядоса, .., разкрачи се и с явно намерение да произнесе някоя от своите саркастични тиради, започна: — Слушай, Ваньо… Г. Марков, ЗРБ [еа]. Еленът беше неспокоен. Разкрачи се и още веднъж мощно изрева. К. Трайков, ВК (превод) [еа].