РАЗКРА̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкрачвам и от разкрачвам се. Безсрамните думи на Казански и крайно неприличното му разкрачване пред нея го [Саваков] раздразниха. Д. Ангелов, ЖС, 452. Майсторите по фигурно пързаляне спират въртенето си с рязко разкрачване. К, 1974, кн. 3, 24.