РАЗКРА̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкрача като прил. 1. За крака — които са разтворени встрани, раздалечени един от друг. Къ̀ната спеше проснат по гръб, с разкрачени крака. Ст. Даскалов, ЕС, 37. С простряни ръчици то закрета смешно с неукрепналите и разкрачени нозе. Ив. Вазов, Съч. ХII, 44. Застаналият наблизо войник с разкрачени нозе беше цял озарен от аленото сияние на огъня. Д. Талев, Съч. IX [еа]. Разкрачените му нозе поемаха олюляването на яхтата. Пл, 2001, кн. 7-8 [еа]. Седнал с разкрачени крака, .., Никола дигаше тежкия си чук и трошеше синия гранит. А. Каралийчев, ПС II 1982 [еа].

2. Който е с разтворени, раздалечени крака. Пред хотелите имаше подвижни телени мрежи, а на входовете им стояха разкрачени немски часови. Д. Димов, Т, 545. На Васильовден дойдоха пак. Донесоха по една баница, по една разкрачена кокошка и по една бъклица искрящо вино. А. Каралийчев, НЗ, 127. В столовата буйно нахлуха тримата моряци — нахакани, свежи, те изкозируваха на Часовникаря и застанаха с разкрачени, бандитски стойки. Е. Кузманов, ЧДБ, 82.

3. За уред, машина и под. — който е с раздалечени долни опорни части. Погледите на минувачите сега привличаха екипи в сини гащеризони, които разкрачените кранове издигаха високо, за да откачат рекламите. С, 2006, бр. 4814 [еа]. // За предмет от две части, събрани в единия край — който е с раздалечени части. Една млада устата булка замярва с ръка надолу, където Начо и отчетничката мерят поженатия кър с висок, разкрачен пергел, и се засмива добродушно. С. Северняк, ОНК, 102.

4. За буква — който е с раздалечени повече от приетото черти, линии. Понякога се подписваше с едно удължено и силно разкрачено „М“. Ст. Марков, ДБ, 440. Поп Иван разгръщаше някакъв червен плат, взираше се над него и внимателно, .., рисуваше с бяла, блажна боя разкрачени букви, написани уж от полуграмотен човек. Г. Караславов, Избр. съч. II, 25. // За почерк, писмо — който е с такива раздалечени и разкривени букви. Писмата в раницата са се измокрили. .. Писмата с едрия, разкрачен почерк и с подписа накрая. Л. Стоянов, Х, 45. Под каменния мост има разкрачен надпис: Стражица. А. Каралийчев, С, 94. Тя грабна листа, разгъна го, опули очи и взе да срича едрото разкрачено писмо. Кр. Григоров, Н, 40.


Източник: Речник на българския език (онлайн)