РАЗКРА̀ЧЕНО. Нареч. от разкрачен. Вървеше разкрачено, както вървят всички кавалеристи. Й. Йовков, Разк. III, 12. Той се движеше точно така, както трябва да се движи един истински моряк от платноходна гемия — тежко и малко разкрачено. П. Вежинов, ДБ, 257. Мъжът ѝ, .., вървеше разкрачено и важно. Елин Пелин, Съч. I, 148. Вълчето стоеше разкрачено на дългите си яки крака и мигаше смешно с уморени от слънцето очи. Г. Райчев, В, 10.