РАЗКРЕПОСТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкрепостя като прил. 1. Истор. Който е освободен от крепостна зависимост.
2. Прен. Който е със свободно мислене, поведение, който не е подчинен на остарели разбирания, предразсъдъци; освободен. Кралица Рания е най-разкрепостената дама в силно консервативния арабски свят. .. Получава елитно образование, свободно общува с хората, носи дрехи, които подчертават женската хубост. С, 2004, 23.01. [еа]. Джинсите са за разкрепостените и артистични млади хора. С, 2006, 8.04. [еа].
3. Прен. За мисъл, поведение и под. — който не е ограничен, подчинен на остарели разбирания, предразсъдъци; освободен. Разкрепостената човешка мисъл показва какво може в действителност. ВН, 1959, бр. 2556, 1. Промяната в ценностите, разкрепостеното отношение на непредубедения читател спомага за изследването на гледните точки към и във една толкова позната и обичана творба като „Песен за човека“. БЕЛ, 2001, бр. 2-3 [еа].