РАЗКРЕПОСТЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Широта на възгледите, мисленето или свобода в поведението, премахване на остарели разбирания, предразсъдъци; освободеност. Българската представа за свобода, разкрепостеност, демокрация най-често се свързва с желанието за липса на правила и ред. Хр. Домозетов, ОР, 16-17. Практиката доказва обаче, че търсеният ефект се постига от дизайнера тогава, когато творецът проявява не само смелост и разкрепостеност, но и наистина изискан вкус в дръзките съчетания. Кеш, 2003, бр. 9 [еа]. Разкрепостеността не подмина дори европейските държави с най-строг католически морал. Мон., 2005, 29. 12. [еа].