РАЗКРЀХВАМ, -аш, несв.; разкрѐхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разкрѐхнат, св., прех. Поет. 1. Разтварям. Те [вратите] с шум разкрехнати назад, / когато вечер се завръщате, / ви сторват път и сякаш казват: / — Минете, моля, господине! А. Далчев, С, 20. Или кръвта във битките пролята — / през шуплестите пори на пръстта / избива нежно във руменината / на пъпките, разкрехнали листа? Бл. Димитрова, Л, 234. Одеждите на всички бяха изпръскани с кръв, а по телата им цъфтяха рани от меч и копие, разкрехнати като страшни пъклени цветя. Н. Райнов, ВДБ, 118. Разцъфтяват камбанки, лютиче, / ниски храсти с разкрехнати пъпки. П. Алипиев, Л [еа].
2. Прен. Разкривам нещо. Студен бе саркофагът. И синкавият базалт, .., мълчеше. Та нямаше кой да разкрехне тайната на тази гробница. Н. Райнов, ВДБ, 98. В течение на един век тя [буржоазията] даде твърде много на човечеството и разкрехна богати възможности, като освободи жадния за познания човешки дух. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 235. разкрехвам се, разкрехна се страд.
РАЗКРЀХВАМ СЕ несв.; разкрѐхна се св., непрех. Поет. Разтварям се. Да се примири борбата между нея [душата] и плътта, да се разкрехне пред мига вечността. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 271.