РАЗКРИВА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Степен на разкриване на тайни действия, обикн. неправомерни, незаконни. Отчетената разкриваемост на престъпленията е със 17% над средната разкриваемост в Европа. С, 2004, бр. 4305 [еа]. Най-висока разкриваемост се отчита при престъпленията, свързани с наркотиците. Кеш, 2002, бр. 29 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)