РАЗКРИВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разкривя като прил. 1. Който е с неправилна, изкривена на места форма. Разкривената уличка отново опустя. Ив. Планински, БС, 6. Улицата, по чийто калдъръм се кръстосваха разкривени сенки, бе станала съвсем неузнаваема. Ст. Сивриев, ПВ, 84.
2. За буква, цифра — който е с криви, неправилно изписани черти, линии. Вместо предишните разкривени букви, .., той нарисува нови и хубави. Й. Йовков, Ж 1945, 58. Станкул гледаше разхвърляните по чина книжа, изпълнени с разкривени цифри. Ст. Марков, ДБ, 341. // За почерк, писмо — който е с криви, неправилно изписани букви. Пинтата знаеше какво са му писали — всичките им писма бяха едни и същи, но, при все това, беше му и мило, и драго да види едрия разкривен почерк на дъщеричката си. Г. Караславов, ОХ II, 14. Тя [заповедта] бе написана с несигурния и разкривен почерк на човек, завършил само четвърто отделение. Д. Димов, Т, 607. Идваше младият колибар в Балкана на всеки годишен сбор и сричаше със смръщени вежди разкривените и неясни думи, издялани в паметника на завоя. З. Сребров, Избр. разк., 60.
3. Който е с променена, изкривена форма, изгубил първоначалния си вид. Къщата им беше много стара, .., с разкривен комин и изтрит от годините праг. Ст. Даскалов, СД, 198. — Сядай! — каза Мишката и ми посочи един разкривен, полуизгнил стол. Сп. Кралевски, ВО, 54. Вкъщи, в разкривения долап, се търкаляха само няколко корички чер, кисел хляб. П. Проданов, С, 84. — Хайде, сядай и пиши — такъв материал не е за изпускане. И Асен се запъти към разкривената си масичка, дето го чакаше разтворена една чиста тетрадка. Г. Русафов, ИТБД, 239. Ах, Лина, Лина! Аз те помня още от онези дни, с късата, избеляла роклица, с тежката плетка коси и разкривените токове на обущата. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112.
4. За лице, устни, поглед и под. — който е с неестествено изражение поради неприятно чувство, усещане. Приведена и с разкривено лице от плач, тя [Мария] наистина не разбираше какво става около нея. К. Петканов, БД, 190. Заловени за ръкава на шинела, мъчейки се да стъпват в крак с войниците, с тях вървяха изпращачите .. и по лицата им бе замръзнала разкривената гримаса на някаква жалка усмивка. К. Константинов, ППГ, 233. Офицерът отново хвана Костадин за куртката и се опита да го потегли към себе си, но като срещна зверски разкривения му поглед и усети, че Костадин сграбчи ръката му, той го пусна. Ем. Станев, ИК I и II, 256. Княгиня София го гледаше с безумни очи и разкривени от мъка устни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 95. Но там, в разкривените, / в сините устни / напирала пак песента. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40.