РАЗКРИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; разкривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да промени правилната или нормалната си форма, да стане криво на някои места. Изгора е тая дядо Генкова Минка .. Влудила бе света. Тичат момци, причакват я, пъшкат. .. И почнаха пакости да ѝ правят .. Стан ѝ чупиха, плевник разкривиха, порти с черно мазаха. Ц. Церковски, Съч. III, 84. — Бай Стоимене .. ти можеш ли да шиеш топки? .. — Где ще мога аз, Лале? — поклати глава Стоимен. — Виждал съм ги — тънка кройка се иска. Модел! И да я скроя — ще я разкривя. О. Василев, УП, 29. Под едно самотно дърво, разкривило прашни клони във всички посоки, се гушеше стадо овце. Ат. Мандаджиев, ОШ, 11.
2. Правя нещо да промени естественото или нормалното си положение, да стане криво на някои места. Смешна беше надутата гайда, .., смешен беше гайдарят, разкривил и ръце, и нозе, обхванал гайдата като да се бореше с нея, въртеше и мяташе глава с изблещени очи и издути бузи. Д. Талев, ЖС, 308. Кобилицата се врязваше, разкривяваше правата ѝ снага. Ст. Даскалов, ЕС, 261-262.
3. В съчет. със същ. л и ц е, у с т а, п о г л е д и под. Променям естественото си спокойно изражение несъзнателно, инстинктивно, под влияние на някакво чувство, или съзнателно, за да изразя някакво чувство; изкривявам. Той [докторът] бе виждал жени, като плачат, да разкривяват лицето си, да извиват мъчително устни. А. Каменова, ХГ, 208-209. Тъст фабрикант и министър — никак не е лошо — помисли той и лукава усмивка разкриви лицето му. Д. Кисьов, Щ, 35. Лицето му беше пребледняло и той напразно се мъчеше да го разкриви в усмивка. К, 1967, кн. 7, 5. — Подлец, ще те убия! Мале, ще му откъсна главата, тъй да знаеш! — вече извън себе си извика той. Нещо тъмно и неумолимо разкриви погледа му. Ем. Станев, ИК I и II, 437. разкривявам се, разкривя се страд.
РАЗКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; разкривя̀ се св., непрех. 1. Променям правилната или нормалната си форма, изкривявам се на някои места. Към края на лещака колоната неизбежно се разкриви и забърка. Д. Ангелов, ЖС, 436. Къщата вече се рушеше. .. През последните пролетни дъждове покривът бе протекъл, дървеният таван .. бе набъбнал от влага, резбите по него се бяха разкривили и попукали. Д. Талев, ПК, 91. — Разкривила му се колата .. Че затегни я, бе човече. На такъв път така ходи ли се. Елин Пелин, Съч. II, 155. // Получавам изкривяване, отклонение от нормалната форма на тялото или на негова част, вследствие на заболяване; изкривявам се. Лекувах си аз ишиасът, както го лекувах, и вместо полза, още повече се разкривих. Чудомир, Избр. пр, 240.
2. Променям естественото или нормалното си положение, изкривявам се на някои места. Когато светлината не достига, растенията се разкривяват грозно.
3. За лице, уста и под. — променям естественото си спокойно изражение под влияние на някакво усещане, чувство или за да изразя някакво чувство; изкривявам се. Тогава тя видя как професорът по схоластика внезапно почна да трепери; лицето му се разкриви, краката му се подгънаха. Д. Димов, ОД, 268. Лицето му ту се разкривяваше от саркастична усмивка, ту светваше от злобна радост. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. — Аз съм силен, варварино! Йоаким стана. Очите му блеснаха, устата му се разкриви в зла усмивка. Ст. Загорчинов, ЛСС, 159. Цялото му ухилено лице се беше разкривило от прилива на внезапни симпатии към мен. Г. Марков, ЗРБ [еа].