РАЗКРЍЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Поет. Отгл. същ. от разкрилям и от разкрилям се. Тия три начина на писане остават свойствени на Славейкова през целия негов живот .. Това е достигнало у него до една висока техника, която, съединена с истински творчески дарби, .., с плодовито въображение, и подпомагано от най-благоприятни условия за разкриляне и съгряване на духа, е дала многобройно число стихотворения. К. Величков, ПССъч. VIII, 84. Бляскавото разкриляне на фразата [в Седмата симфония на Бетховен] се дължи най-вече на тромпети и тимпани. К, 1926, бр. 85, 3.