РАЗКРЍТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Разкриване, установяване на нещо, обикн. в резултат на издирване, проучване. Още нощес Стефчов, доведен в конака, разказа на бея всичките си разкрития и подозрения за личността на Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 147. Очевидно през това време Апостола е имал възможност да научи повече подробности около станалите разкрития. Ив. Унджиев, ВЛ, 303. Не можех да се лъжа за последствията, които щеше да има за мене това разкритие. К. Величков, ПССъч. I, 8. Разкритието на контрабандния канал е станало по сигнал на Столичната митница. Δ Жителите на града са настръхнали от разкритията през последните дни.
2. Мед. Обикн. ед. Отваряне на шийката на матката по време на раждане. В деня на раждането отидох в болницата с 5 см разкритие. Δ За 2 часа и половина раждащата получи пълно разкритие.