РАЗКРИТИКУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Критикувам някого основно, докрай. Избираше си по-големите, по-жълтите снопове .. — Христак — подвикваше му уж на шега бригадирът, — не се оставяш от навика си, мама му стара! Ще те разкритикувам остро на някое събрание, да си го знаеш! Ил. Волен, МДС, 192. Козма .. написва втора част на своята „Беседа“, която има за задача да посочи и да разкритикува онези недъзи на съвременния обществен живот, които са съдействали за разпространяване на богомилската ерес. ТВ I, 199. Не можем да го пратим в затвора, не можем дори силно да го разкритикуваме във вестниците, защото ще направим герой от него. Г. Марков, ЗРБ [еа]. Значи не е възможно да разкритикувам тезата на някого, дори доброжелателно да я разкритикувам, и да не превърна този човек в свой враг. Култ., 2004, бр. 30 [еа]. разкритикувам се възвр. и страд. Неговата дейност в качеството му на редактор силно и аргументирано се разкритикува от редица дейци. БД, 1909, бр. 5, 3.