РАЗКРИТИКУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкритикувам и от разкритикувам се. — Горене на книги — твърдо съм против! .. Виж публично изобличаване и разкритикуване, осъждане от страна на истинските учени, да! С, 2005, бр. 12 [еа].
