РАЗКРО̀ЙВАМ, -аш, несв. (разг.); разкроя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. Разкроявам. Още в началото на септември бригадата .., която разкройва метални плоскости в котлостроителния завод .., изпълни годишния си план. Т, 1963, бр. 286, 1. Пред него беше вехтата шапка на Денко, която той беше хвърлил вече. Чичо Гуго ѝ седна, та я разпра цялата, след това започна, по нейните парчета, да разкройва платното на стрина Бойка. Ил. Волен, РВ, 67-68. Пестим дървесината и когато разкройваме дърветата. РД, 1961, бр. 55, 3. разкройвам се, разкроя се страд.