РАЗКРОЙВА̀Ч м. Спец. 1. Работник в шивашко или обущарско предприятие, който се е специализирал да разкроява.

2. Разш. Работник, който само разкроява метал, дървен материал и под. в металообработващо или мебелно предприятие. Заледеният връх на дървото потрепера, чу се застрашително пропукване, свистене и в следващия миг то се повали .. Идеше ред на разкройвачите. Н. Хайтов, ПП, 50.


Източник: Речник на българския език (онлайн)