РАЗКРОЙВА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. Който служи за разкрояване. Преди три години ДСО „Стара планина“ — София доставя на дървообработвателния завод .. една разкройвачна машина от Швеция на стойност 145 000 лева. Ст, 1970, бр. 1253, 1.
2. В който се разкроява нещо. Ръководството на цех II в завод 12 е организирало курс с работниците от разкройвачния участък за повишаване на квалификацията им. ВН, 1964, бр. 3858, 2. Много се спъваше преди работата с разкройването на материалите на място. В повечето случаи то ставаше ръчно, тъй като централното разкройвачно отделение не бе обзаведено добре и не бе в състояние да посрещне порасналите нужди. ВН, 1958, бр. 2254, 2.
3. Разг. Като същ. Само членувано. разкройвачния<т> м., разкройвачната ж., разкройвачното ср. Помещение в предприятие, където се разкрояват материалите.