РАЗКРОЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от разкроявам и от разкроявам се; скрояване. Още на следващия ден в пункта надойдоха много жени за разкрояване на закупените платове. РД, 1960, бр. 165, 2. От грубите ясенови и букови трупи до фино изработените шейни, ски, успоредки, лостове има много производствени операции. Бичене, разкрояване, монтаж. ВН, 1953, бр. 290, 2. Групата на Живко Битраков предложила при разкрояване на конструкциите големите метални отпадъци да се отделят и да се използват при разкрояване на друг тип конструкции. ВН, 1961, бр. 3048, 2. Машина за разкрояване на листов и профилен материал. Цех за разкрояване.
2. Модел на пола, рокля и под., при който парчетата плат са по-широки в долната част. Линията продължава да е вталена, като все повече се налагат високата талия при роклите и веревнитe разкроявания. Мон., 2007, бр. 2853 [еа].