РАЗКРЪ̀СТВАМ, -аш, несв.; разкръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Правя кръстен знак върху някого или нещо, за да го накарам да се промени към добро. — И да мислиш, и да не мислиш — това си е; хайде седни да вечеряш, па св. Богородичка ега го разкръсти да не иска сите пари — каза буля Богданица, като искаше да разговори кахърния си стопанин. Хр. Максимов, СбЗР, 28.
2. В клетва, отправена към кръстник. Правя някой да престане да бъде кръстник, прекратявам отношението кръстник — кръщелник. Бай Герго го прониза с очи така, че той млъкна задавен и не каза нито дума повече. От язлъка се чуваше само гласът на майка му: — И това ми било рода! Кръстник! Да ви разкръсти господ дано! Ст. Даскалов, СЛ, 78. разкръствам се, разкръстя се страд.