РАЗКРЪСТО̀СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разкръстосвам и от разкръстосвам се. Имиграционните. Изключително отегчени и недаващи си зор чиновници .. В края на краищата след един час кръстосване и разкръстосване на крака ме викат да се подпиша и да лепна пръст, намазан с мастило — и това е всичко! С, 2004, 26.02. [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)