РАЗКЪ̀ДРЯМ, -яш, несв.; разкъ̀дря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да не бъде къдраво. Дъждът ме намокри и разкъдри косата ми.
2. Прен. Развалям дипли, чупки, плисета на плат, дреха. Дъждът опъна косите ѝ, разкъдри плисираната ѝ поличка. Е. Йончева, ЗГ, 143. разкъдрям се, разкъдря се страд.
РАЗКЪ̀ДРЯМ СЕ несв.; разкъ̀дря се св., непрех. 1. За коса — преставам да съм къдрав; изправям се. Неправилно е да се смята, че престояването на препарата върху косата повече от необходимото време за въздействие ще даде по-силна къдравост. Обратно, самата къдравост в такъв случай ще получи по-слаба еластичност и косата ще се разкъдря по-бързо. Г. Георгиев и др., ФПБ, 85.
2. Накъдрям се, надиплям се. Ще се разкъдри морето, ще залитне корабът и жената ще се впие в твоята шия, за да я спасиш. Н. Райнов, БЛ, 189.